Балканът стои като гръбнак сред територията на България и в нашата многовековна история. Тази планина е символ на българите и българския дух.

Наричан “извор на живот”, Национален парк “Централен Балкан” впечатлява с изключително биологично разнообразие.

Национален парк “Централен Балкан” е сред най-ценните и най-големи природни територии в Европа от категория ІІ по Скалата на международния съюз за опазване на природата и природните ресурси /IUCN/. В парка има девет резервата  - І категория по IUCN с обща площ над 20 хил. ха. Осем от резерватите , както и паркът, са включени в списъка на ООН на националните паркове и защитените територии. На площ от  71,669.5 ха паркът опазва уникални, само регулиращи се планински екосистеми, със специфично видово разнообразие. Четири от деветте строги резервата (I категория по IUCN) са включени в програмата на ЮНЕСКО “Човек и Биосфера”. В административно отношение Паркът се простира върху територията на 5 области (Ловешка, Габровска, Старозагорска, Пловдивска и Софийска), 8 общини и граничи със землищата на 33 населени места.

Горите покриват 56 % от територията на парка. Основен лесообразувател е букът – тук се опазва най-големият в Европа защитен масив от стари букови гори, заемащи 71 % от горската зона (40% от парка). Безлесната зона е оформена вторично и в голямата си част е обхваната от храстови съобщества сред които най-значимо участие имат хвойната и различните видове боровинки.

В парка се срещат 1 900 вида висши растения (над 50 % от флората на България), от които около 30 вида, срещащи се само в България, а 11 вида и 2 подвида от тях се срещат само в Централен Балкан и никъде другаде в света. Освен това тази част на Стара планина се обитава от 70 % от безгръбначните и 62 % от гръбначните животни у нас. Дивото великолепие на Балкана включва още и 229 вида мъхове, 256 вида гъби, 208 вида сладководни водорасли, над 200 вида лечебни растения. Птичият  свят в парка е представен от около 130 вида - многообразие, което отрежда на “Централен Балкан” статут на орнитологично важно място в международен мащаб.  Над 130 вида - висши растения и гръбначни животни са вписани в българската и световната Червени книги.

Световната значимост на Парка се определя от действащото формообразувателно огнище за растения и безгръбначни животни на кисела основа и представителна в световен мащаб територия за птиците от алпийската зона. 13 вида гръбначни животни имат в парка световно значими популации.

“Централен Балкан “ е едно от последните в Европа местообитания на едрите грабливи птици, мечката, вълка, балканската дива коза. Територията на парка е от национално значение за опазването на популациите на белогърбия кълвач, царския и скалния орли, златката, уралската улулица, лещарката, десетки видове прилепи.

Името на Стара планина – Балканът – е свързано с хилядолетната история на нашата земя. Не случайно целият полуостров и страните в него носят името на планината. Макар и със суров климат, непристъпни клисури и страховити долини планината е обитавана още от времето на праисторическия човек.. от времето на траките и древна Гърция през хайдушкото движение, до наши дни. Балканът е свидетел на всички културни и исторически събития и винаги е играел решаваща роля за съдбата на региона.

Векове наред населението на планината е ползвало богатствата на природата. И до днес тук традиционно се събрат дърва и сено, приготвят се местни специалитети от диви плодове и гъби, ползват се диворастящите лечебни растения събрали в себе си силата на Балкана. Открай време животновъдството е основен поминък на балканджиите. Все още съществуват останки от мандри, където до неотдавна се е преработвало млякото и са се произвеждали прочутите овче сирене и Балкански кашкавал.

С красива природа, величествени пейзажи, буйни реки, шеметни пропасти, голям брой красиви водопади и вековни гори, планината е притегателен център за всеки, успял поне веднъж да се докосне до вълшебната й сила. Населението живеещо около парка продължава да упражнява запазените местни занаяти, да използва в ежедневието си примитивните, употребявани стотици и хиляди години природощадящи технологии и да поддържа живи многовековните традиции и фолклорни празненства. Незабравимото гостоприемство на местните хора, благоприятния климат и прекрасните природни дадености, множеството културни, исторически и природни обекти дават добра възможност за приятно прекарване на времето, пълноценен отдих и разнообразни развлечения на съвременния градски човек. В границите на Парка има 22 планински хижи и няколко заслона. Множество маркирани туристически пътеки водят до най-атрактивните кътчета на Балкана. По билото на планината минава Европейския туристически маршрут Е-3 – Атлантически океан – Карпати – Стара планина – Черно море. В услуга на посетителите на парка работят два информационни центъра – в Карлово и Рибарица. За улеснение на туристите и подпомагане развитието на туризма в процес на проектиране и създаване са и други екологични, образователни и информационни центрове.

Националния парк създава прекрасни условия за развитието на всякакви видове природосъобразен туризъм. Тук всеки посетител може да усети допира с природата поемайки по планинските пътеки пеши, на кон или с велосипед, В зависимост от интереса си посетителите могат да посетят местните исторически и природонаучни музеи, етнографски сбирки, изложби на местни занаяти, традиционните фолклорни и религиозни празници на местните хора, минерални извори, басейни. Любителите на дивото могат да посетят най-затънтените кътчета на планината и да наблюдават живата планина отвътре. След вълнуващия ден всеки може да намери спокойствие в планинска хижа или селска къща, сред звуците на чановете или край огъня под звездното небе, облят от звуците на овчарския кавал.

“…Това е и най-голямата планина в тази част на света. Местното население я нарича Хемус или Хем…”,  Херодот

…Кървавата планина. Дали защото тук някога се разразила битката между Зевс и Тифон или заради кървавите изгреви и залези…

Опазването, съхранението цялото това богатство, е поверено в ръцете на Дирекцията на Националния парк – регионална структура пряко подчинена на Министерството на околната среда и водите. Парковите служители контролират и координират дейностите на всички организации, институции, природозащитници и ползватели на парка. Служителите от седемте местни офиса оказват съдействие на посетителите, грижат се за тяхната безопасност, предотвратяват нарушения и извършват наблюдения върху растителния и животинския свят в парка.

Дирекцията разполага с подробна информационна база от данни и разработва и прилага образователни и природопознавателни, интерпретативни програми за посетителите.

Храм-убежище на природата и историята на България, Парк Централен Балкан опазва едни от най-величествените пейзажи в България, редки и застрашени от изчезване видове и съобщества, съхранява важни национални културни и исторически обекти от последните три хиляди години.