Пирин винаги е била
обожествявана планина.
Когато в древността славяните
заселват планината те я оприличават на своя бог Перун, откъдето идва и името й.
А историята на най-стария парк в
България започва през 1962 г., когато е обявен Народния парк “Вихрен”, който
единадесет години по-късно е преименуван в Национален парк “Пирин”.
Той заема около 4000 ха в
северния дял на Пирин.Това е най-красивата, най-величествената и най-посещавана
част от планината. Релефът на парка е с подчертано алпийски характер – най-високата
точка е връх Вихрен – 2915 м.
Флората и фауната на парка са
истинско богатство - в Червената книга са включени 113 вида, 42 от които са
защитени от закона.
Ендемитите
като цяло определят специфичността на пиринската природа и са доказателство за
стария и произход. Установени са 114 вида ендемити – 60 от които български и 54
– балкански.Вихренският дял е най- голямото формообразуващо находище на нови
ендемити.
Общия брой на животинските
видове е 191 вида.
На територията на парка се
намира един от най-старите резервати “Баюви дупки - Джинджирица”, целящ
опазването на естествените реликтни гори от бяла и черна мура.
През 1994г. е обявен и резервата
“Юлен”.
За да се осигури защита на
уникалното разнообразие от ландшафтни форми, растителни и животински видове
Националния парк “Пирин” е включен в списъка на Конвенцията на ЮНЕСКО за
опазване на световното природно и културно наследство.