На територията на парка и съседни територии съществуват
голям брой исторически и културни забележителности, като най-значими сред тях
са паметниците на християнската арнитектура.
Боянската църква е уникален паметник на българския дух,
обявена за обект на световното културно и природно наследство /ЮНЕСКО/.
Комплексът се състои от няколко части, като най-старата църква – източната, е
строена пред ХІ и ХIIв. Пристроената към нея през 1259 г. двуетажна църква в
архитектурно отношение е великолепно свързана с първата. Стенописите на
Боянската църква са от три различни епохи – XI, XIII и XIV - XV в. Боянската
църква е известна в България и чужбина главно с високите художествени достойнства
на стенописите от 1259г. изработени по поръка на севастократор Калоян, които
следват в общи линии декоративната система и иконографията на византийското
изкуство от XI – XII в. Особен интерес като художествено произведение с
историко–документално значение представят портретите на цар Константин Асен
(1257-77) и царица Ирина и портретите на севастократор Калоян и жена му
Десислава, изписани в притвора. Със своя реализъм те са ренесансово явление, и
то в кулминационната му за цялото европейско изкуство фаза. Заемат едно от
първите места в средновековната живопис на Европа през ХІІІ в
Църквата не е изолиран феномен, а е свързана с верига от
паметници, много от които разрушени от османските завоеватели. Нейната съдба е
неразривно свързана с историята на селището Бояна.
През средните векове – периода на І българско царство, в
района на Средец са били построени 35 крепости и селища. Защитената област,
разпростираща се върху северните и западни укрепени склонове на Витоша, е
включвала две основни крепости – Средец и Перник. Между тях е имало връзка,
минаваща през Момина скала, която е била основна част от Боянската крепост.
Средец е бил център на важна военна и административна област и е имал
съществено комуникативно значение. Около града, разположен в полето, е имало
три концентрични пръстена от крепостни стени. Първият от тях е включвал
укрепленията по склоновете на Витоша. Една от тези крепости е била Боянската
крепост. Оскъдните археологични данни не дават възможност за възстановяване на
крепостната схема. Останките показват, че Боянската църква е била разположена в
рамките на укрепено селище, над което нависоко е имало защитни наблюдателници.
Те са охранявали пътя между склоновете на Витоша и Люлин, който е южния вход на
Софийското селище.
Драгалевският манастир “Успение богородично” е основан от
цар Иван Александър /1331 – 1371 г/, наричан поради което “царска обител”. При
завоюването на София от османския нашественик 1385 г., той е бил пощаден. През
втората половина на ХV в. /1476 г./ е
ремонтиран от софийския първенец Радослав Мавър. Този ктитор е поправил старата
църква и е украсил вътрешността й с живопис. При нов ремонт на църквата,
стенописите от ХV в. са били покрити с нова живопис от ХVІІв., която почти
повтаряла сюжетите на старата, но била с различен почерк и мащаб. Тя е
изпълнена с най-добрите традиции на живописта от този период. През ХVІІІ в. била изписана и северната
фасада на църквата. Сред редицата прави светци е и изображението на св. Ив.
Рилски. Към края на ХVІІІ в.бил обновен иконостасът в съборната църква.
Резбованите му орнаментални плетеници били позлатени. От големите икони “Исус
Христос Пантократор” датира от 1792 г. По същото време бил изработен резбования
владишки трон. В църквата се съхраняват и икони от ХІХ в., някои от които с
дата от 1818 г.
През вековете Драгалевският манастир е бил важно книжовно
средище. Тук в 1612 г. граматик Йов Шишатовац изписал известния “Боянски
поменик”.
Църква в с. Боснек “Св. Теодор Стратилат” се намира в
центъра на селото. Построена е 1866 г. Зидарията е каменна, измазана. Артиката
е пристроена, свързана с църквата. Изографисана е 1867 г., но няма подпис на
зографа. Предполага се, че е самоковски.
Манастир в с. Кладница “Св. Николай Мириклийски” е
разположен на изток от селото. Църквата
се намира в двора на манастира. Възобновена е върху стари основи 1841 г.
Строена е от камък, измазана, има вградени стари камъни с образи и шарки.
Размери 11 х 5 м. Има един свети престол. Стенописите датират от 1883г. , някои
от които са с подпис на зографа Косто Антикаров Самоковски. Само на иконата
“Св. Богородица” има надпис от 1841 г., когато е построена църквата Осветена е
от Велекийския епископ Партений. Ктитор е Спас Бурнов от Мърчаево, който е бил
убит в църквата.. В двора на църквата е гробът на ктитора.
